Сладкиш с извара и праскови
Винаги готвя на око. Нямам представа дали е така, защото нямам търпението да вървя по скучни коловози, подредени като аптека с мерки, теглилки и съотношения, дали защото съм тврърде уверена в кухнята, за да следвам модели, и е въпрос на рутина, или пък просто мисля хаотично и асоциативно и въображението ми гради огромни баобаби с хиляди клончета и разклонения и от най-малкото нещо.
Разбира се, има рецепти, които изискват точни пропорции и технология, чиято последователност трябва да се спазва, но с тях се занимава сестра ми.
Когато реша да импровизирам, става още по-лошо. Тогава наистина не само не знам, но и не помня какво и как съм направила. Само вървя по следата на вкуса, следвам идеята кой вкус на кой си подхожда. Следвам собствената логика на ястието. Човек, който знае да готви, може да върви по тая логика, без да се замисля. Защото ястията са като романите – в един момент започват сами да се пишат – неусетно, тъй, както следват вътрешната си история, която със сигурност се развива извън контрола на автора. Говача в нашия случай.
Така че, когато вчера сутринта ми се дояде нещо сладичко с извара, изобщо не се замислих дали след това бих могла да възстановя процеса, пък да не говорим за рецептата. Всъщност изобщо не се замислих дали има рецепта. Просто извадих изварата от хладилника и направих десерта.
Когато приятелите ми го опитаха, веднага попитаха за рецептата. И аз изпаднах в смешен ужас, защото наистина нямах представа каква е. Цял следобед се мъчех да я възстановя. И от цялото възстановяване излезе това. Надявам се да са горе-долу правилните пропорции, съотношения и мерки. Но както знаете, паметта лъже. Ако нещо не се получи първия път, импровизирайте, изпробвайте, включете въображението си. Убедена съм, че ще стане нещо наистина неочаквано вкусно!
1 яйце
250 извара
1 капсула лимонена есенция
1 лъжичка лимонова кора
1 ч.л. хлебна сода
2-3 сл захар
2 с.л. кокосови стърготини
2 с.л. плодове от сладко от праскови
100 гр масло или 2-3 с.л. олио
4 с.л. брашно
1 праскова за отгоре
Представям си, че същият сладкиш може да се направи със сини сливи и сладко от сливи или със смокини и сладко от смокини, есенцията да е ром, а корите да са от портокал. А също така да се гарнира с заквасена сметана, но всъщност идеята му беше да бъде по-лек и подходящ за летните жеги, така че аз пропуснах сметаната.
Получава се тесто, по-гъсто от обикновеното тесто за кекс. Пече се на умерена фурна. В малка тавичка с диаметър 20 см.
Вкуснология и гарнитуратория от Мици и Жозефа 
Вашият коментар