Портрет на читателя с купичка зърнена закуска

By: Мици

Май 14 2012

Категория: Литературен чревоугодник

Вашият коментар

Aperture:f/2.8
Focal Length:6mm
ISO:400
Shutter:1/14 sec
Camera:Canon PowerShot SX110 IS

Съвсем по понеделнишки, здравословно и питателно Мици и Жозефа мечтаят своите читатели и ги рисуват с думи така:

Портрет на читателя с купичка зърнена закуска

от Били Колинс (Billy Collins)

превод Благовест Петров, издателство Фрост

“Един поет… никога не говори направо,
както на някого на масата за закуска”

Йейтс

Всяка сутрин сядам срещу теб
все на същата малка маса,
слънцето цялото над нещата за закуска –
извивка на синьо-бяла кана,
чиния с ягоди –
аз с памучна фланела или халат,
ти незабележима.

Повечето дни сме надвиснали
над дълбок басейн от тишина.
Взирам се право през теб
или поглеждам градината през прозореца,
могъщото небе,
облак отминава зад дърво.

Няма нужда да подавам препечените филийки,
бурканчето с мармалад,
или да ти налея чаша чай,
и мога да се скрия зад вестника,
да се завъртя в барабана му от гибелни новини.

Но някои дни мога да забележа
малка врата да се поклаща открехната
на утринния ветрец
и може би чаените листа
на някакъв сън ще са полепнали
по порцелановия склон на часа –

тогава напред ще се приведа,
лакти на масата,
за нещо да ти разкажа,
а ти ще вдигнеш поглед, както винаги,
от лъжицата ти капе мляко, готова да слушаш.

Portrait of the Reader With Cereal

„A poet . . . never speaks directly,

as to someone at the breakfast table.“

Yeats

This morning I sit across from you
at the same small table,
the sun italicizing
the breakfast things,
the side of a blue-and-white pitcher,
a dish of berries.

As usual I haven’t a word to say,
so we sit here in a pool of silence,
beneath the roof and the bright sky,
me wearing a sweatshirt or robe,
you invisible.

There is no need to pass the toast,
the pot of jam,
or pour you a cup of tea.
So I look out the window at a bird.
I stare right through you at the wall.
or I read the paper, its calamitous news
rotating in a drum of print.

But some mornings the tea leaves
of a dream will be stuck
to the china slope of my memory
and a little door will open in the air—

then I will lean forward,
elbows on the table,
with something to tell you,
and you will look up,
your spoon dripping milk, ready to listen.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: