Подхватата от романтично/ любовно/ кулинарна вълна, споделям рецепта от книгата “Афродита” на една от любимите ми латино писателки – Изабел Алиенде.

Фантазия от праскови

Продукти:
1 голяма обелена зряла праскова
2 топки лимонов слодолед
2 череши от ликьор
1 супена лъжица черешов ликьор
1 чаша розово шампанско

Приготовление:
Разрежете прасковата на две и извадете костилката. Поставете половинките в две широки чаша. Върху всяка сложете по една топка лимоново сорбе, украсете с черешите и няколко капки от ликьора, допълнете чашите с шампанското и веднага сервирайте.

Снимката е корицата на оригиналното изданние. А българското издание може да видите тук – http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=189

Една от любимите ми детски книжки беше едно издание с двама автори. Стиховете вътре бяха на Леда Милева, а илюстрациите – на Вадим Лазаркевич. Като човек на словото (още от малка) винаги обръщах внимание само на авторите на текстовете. Но тук имаше изключение. Картинките бяха свежи и впечатляващи дотолкова, че после в библиотеката разглеждах книжките с надежда да открия и други такива илюстрации.
Книжката беше “Работна мецана”. И картинката по-горе е всъщност корицата й.
А стихотворението по-долу го знам наизуст. И понеже от няколко дни си мечтая да съм мечка или поне да спя до края на зимата, си го повтарям наум.
Отново става въпрос за готварство! А и може би за това как готвенето помага за комуникацията

Работна мецана

Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?… -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!…
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!

После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий – да те сгрява…
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: – Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря…
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай – да има!
Скоро ще дойде и зима…
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.

Гледа – извряла чорбата,
гладни заспали децата…
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!

Леда Милева

Картинката е от http://detstvoto.net/index.php?newsid=1225

Като една истинска принцеса си живея в дворец от илюзии и рядко се опитвам да разбера света наоколо. Но когато все пак обърна поглед “тук-и-сега”, на помощ се притича Кака. Освен че се опитва да ми обясни част от световната икономика, често й се налага да помага кой е от добрите и кой от лошите. Последната обяснителна сказка беше на тема глобализация. Нейното определение беше доста добре разбрано от мен, защото се базираше на опит от последното ни пътуване из Европа.
Според определението на Кака пример за глобализация е сблъсъкът ми с китайчетата пред шведската маса в чешки хотел за френски кисели млека и немски вурстчета. Разсъждавайки върху казаното и аз ще заема позиция, че глобализацията е и хубаво, и лошо нещо. Хубаво е, че човек може да си поговори с представители на тоя славен народ (който вероятно е сглобил и компютърът, от който пиша). Ама лоша работа си е сблъсъкът на културите (макар че реалният сблъсък с китайската култура преживяхме в Шонбрун пред китайската стая, когато почти бяхме пометени от национално-горда тълпа китайци, а не пред шведската маса).
За да не оставям впечатление за лошо отношение към този източен народ (все пак следващото лято пак ще имам сблъсък на някоя друга шведска маса с тях), а и в чест на тяхната нова година, сготвих едно от най-лесните и популярни ястия – пиле с ориз, зеленчуци и яйца по китайски.
Бързам да уточня, че рецептата е компилация от няколко рецепти. Тъй като по Европата бях по-съсредоточена да взема последното кисело мляко от ръцете им, а не толкова да си споделяме рецепти

Продукти:
пилешко бяло месо
ориз (някакъв сорт дълъг ориз)
грах
царевица
сол
соев сос
яйца

Начин на приготвяне:
1. В съотношение 1:3 (ориз:чаши вода) сварих ориза.
2. Междувременно накиснах пилешкото месо в 2-3 лъжици соев сос.
3. В предварително нагрят тиган изпържих месото.
4. В същия тиган изпърхи и две бъркани яйца (като в процеса на пържене доста се старах да стават на малки пърченца).
5. И финално задуших зеленчуците с 1-2 лъжици соев сос.
6. Всички съставки ги смесих в една голяма купа и разбърках.

И накрая почти глобално реших и проблема с вечерята.

Клипчетата по-долу ги откри за нас една млада дама на 18, а снимката – нейният приятел (на 20).

Добре е човек да знае, че готвенето и кулинарията могат да бъдат изкуство и забавление, а не скучно задължение в края на деня.

И накрая в почти вазовски стил ще възкликна – “Младите, младите, те да са живи!”.

*Снимката е от http://www.hawaiikawaii.net/2012/rainbow-cake-cute-bakings/

В психологията на българина си е заложено, че хлябът е най-важната част от храната. Защото човек работи, за да изкара за хляба. Екзистенц минимум. Хлябът си е и част от общуването. Залъка си делим с приятелите, посрещаме ги с хляб и сол.
Може би по-правилно би било кулинарният ми опит да започне с месене на хляб. Но аз (като една видна аристократка – наследница на Мария – Антоанета) съм дебютирала с кексове, сладкиши и всякакви пасти
Приготвянето на хляб в домашни условия го отлагах дълго, считайки че това е вече съвсем за ниво напреднали (почти професионалисти).
Но накрая дойде моментът куражът ми (а и добра и лесна рецепта в GoodFood) да вземе връх. Запретнах ръкави, вързах престилката, сложих кърпа на главата и стартирах началото на ниво Advanced.
Четейки рецептата, доста добре ми се изясни защо се става в ранни зори, за да се меси хляб.
Рецептата си е лесна, но от GoodFood биха могли да добавят в заглавието и “бавен” хляб

Необходими продукти:
400 гр. пълнозърнесто брашно, малцово или брашно с трици
100 гр. фино бяло брашно
7 гр суха мая
1 с.л масло
1 1/2 ч.л сол
4 с. л микс от семена

Описвам моя си начин на приготвяне (като за дебют).
1. Смесих сухите съставки и ги обърках. Добавих и маслото и така тестото стана на трохи. Постепенно започнах да меся, като добавях вода. Измесих до получаването на меко тесто.
2. Оставих да втаса за около 45 минути.
3. Добавих микса от семена. Аз правя хляба със слънчогледово семе.
4. Оставя се за още 45 минути.
5. Преместих тестото в предварително намаслената тавичка за печене. Отгоре поръсих с овесени ядки.

Времето на приготвяне или изчакване си е дълго. Затова препоръчителен съвет към рецептата е, да бъде в добра компания, с която после да си разделите “залъка” хляб, който ще се изпече на 180 градуса.

В деня на “старата” Коледа вече официално слагам край на празниците. Макар че по време на празничните закуски, обеди и вечери, получих висока оценка за кулинарните си умения (въпреки опитите за саботаж с подмяна на бурканчетата с подправки )
Вече разопаковах всички коледни подаръци, част от тях вече и употребявам, видях зарята почти от облаците в 12 на 31-ви, вдигнах и наздравица с шампанско (в чаша от Българ), най-накрая използвах и свещите с аромат на “море”.
След празниците обаче идва един проблем – презапасената храна. Следпразнично една седмица вече похапвам миналогодишната храна Дойде обаче моментът да приготвя и нещо от Новата година. Ама стана малко като онази приказка за старите и новите неща. Поради почти промишленото количество хляб, което е заело доволна част от хладилника, импровизацията от Новата година трябва да е “хлебна”. Реших, че брускетите и сандвичите са доста ниска топка за играч от Висшата лига като мен. Финалното решение е торта с хляб.
Доста потърсих рецепта за торта с хляб. Последно се спрях на рецепта от сайта на известен тв готвач, която в последствие се оказа, че трябва да “редактирам”.

Необходими продукти:
1 1/2 пакета бисквити закуска
1 ч.ч. захар
половин хляб
400 мл мляко
250 г масло
2 ч.ч. овесени ядки
банани (или други “меки” плодове)

Хлябът се изкисва във вода и се изцежда (като за кюфтета). Към него си прибавят захарта, маслото, млякото и овесените ядки. Разбиват се докато се получи гладък крем.
След това се действа на принципа “ред бисквити – ред крем” Но завършекът на тортата трябва да е крем, а не бисквити. Аз добавих към крема и ванилия. А при нареждането между “блатовете” нарязах и банани.
Тортата трябва да се остави да “стегне” за около 3 часа в хладилника.

Като изминаха тия три часа и поднесох вече готовата торта, ми стана отново празнично.

Първият ми досег с интернационалната кухня беше руската салата. И досега не съм сигурна дали наистина е с произход от безконечните сибирски полета или по някакви странни обстоятелства е наречена така. Другото типично руско ястие, което българските снахи – рускини готвеха, беше супа борш (може би като отмъщение към мъжете си – българи, които предпочитаха кюфтета).
От горепосочените ястия, се наложи в мен изводът, че руска кухня е всякакви зеленчуци нарязани на кубчета.
Както и преди съм отбелязвала – вкусовете на човек се променят. Преди “умирах” за руска салата и с удоволствие похапвах цялото изобилие от майонеза. Докато сега съм сериозно насочена към супата борш. И то не само защото е лесна и бърза за приготвяне.

Необходими продукти:
зеле
моркови
грах
лук
картофи
царевица

Цялото това изобилие се изсипва в огромна тенжера с вода и се вари. Аз лично допълвам и с малко фиде, а малко преди да сваля от огъня, добавям и магданоз.
В някои рецепти преди да се добавят зеленчуците, се вари голямо парче месо. Но нали са Коледни пости, пък и не съм месоядец напоследък, не съм сложила. Не съм любител и на мазнината в супата. Затова и тук съм я пропуснала (въпреки че в рецептите присъства олио).
Супата се поднася с кротони. Но аз съм навлязла в постите толкова сериозно, че не правя разлика постни/ блажно и си спестих и тях.
Поднася се топла, с най-топли чувства.

PS. Не много кулинарно и в духа на предпразничното настроение. Сериозен спомен със супата борш имам с едно почти страшно описание в “Един ден на Иван Денисович” – на бистра, рядка супа и изненадата в дневното меню беше – какъв точно зеленчук ще плува самотно в купичките им. Надеждите им бяха да е ако не засищаща, то поне да е топла.

Има нещо опияняващо във вкуса на греяното вино. Не е въпрос на алкохол – алкохолът излита с парите при варенето. Друго е. Отпиваш глътка и се пренасяш някъде в други времена, затрупани под снега, в други стаи с варосани стени, от които те гледат опушените от хилядократното палене на стенното кандилниче очи на малка селска икона. Печката, разбира се, е на дърва и през процепа на отвора й ярките огнени езичета облизват спокойствието. Ех, как ти е топло отвъртре тогава! Ех, как ти е у дома си!

Направете си и вие този експеримент и ще се убедите! Само една глътка от ароматната течност и животът придобива съмсем други измерения. Може да е само за секунди, но вдъхновението, уютът и коледния дух те презипълват до радост!

За рецептата на този коледен еликсир са ви нужни:

500 мл червено вино

150 мл вода (може да я пропуснете, ако решите)

кората на 1/2 портокал

няколко резена портокал за поднасяне

 мед на вкус (по желание)

1 пръчка канела, 3-4 гвоздейчета карамфил, 2 звезди анасон, щипка индийско орехче, кориандър, бахар, ванилия

Подправките са от ароматни по-ароматни, с наситен и тежък мирис, от който може или да ви се завие свят, или така да ви се извиси светът, че наистина да усетите духа на Коледа. Всичко зависи от комбинирането, съотношението и хармонията помежду им.

Количеството на всяка от подправките е по желание (разбира се, че е по желание – все пак празник е, а на празник всичко трябва да е лежерно и ведро!), но имайте предвид, че интензитетът на ароматите наистина е много силен. Ако се притеснявате твърде много от коледното замайване на главата и на сетивата, внимавайте с количеството на анасона, бахара и кориандъра. А може и направо да ги отминете и да си направите едно ненатрапчиво и  кокетно вино с дискретен и почти свеж мирис, в което освен любовта да прибавите малко канела, карамфил, индийско орехче, ванилия и мед.

Технология:

Забодете карамфила в кората от портокал. Сложете виното заедно с подправките и кората от портокал на котлона и го кипнете на слаб огън, докато се смесят ароматите. Свалете от огъня и чак тогава прибавете меда (ако решите да подслаждате виното). Преди поднасяне прецедете виното. Сервирайте го топло с 1-2 резена портокал, за да ви е топло, радостно и уютно, както може да бъде само на Коледа.

Очаквах този сняг и въпреки всичко не усетих как заваля. Станало е тихо, на пръсти и на парцали и когато погледнах през прозореца, светът вече не беше същият. Беше се спотаил под заснежените покриви и заснежените клони, беше се умълчал. Къде ли се данаха онези черно-бели истерични свраки, които предиобедите дразнеха дворските котараци. А кълвачът с червената качулка и равномерното потракване? Кой знае… Снежната тишина на зимата ги изяде.

И тъй, в чест на тихото на първия сняг, в чест на осмия ден от декември – един от онези дни, в които се чудиш кой повод да си избереш за празнуване – се оставяш да ти поговорят Джон или Джим, а може и Св. Климент  по други стилове, усмихваш се без повод или с повод и решаваш да усмихнеш и приятелите си. Така и аз направих. Пуснах си ДОРС, почетох си чудатости от “Със собствен почерк” и размирисах цялата къща на кекс. И то не какъв да е, а с бяла глазура като заснежените декемврийски покриви на София.

Рецептата всъщност е много лесна и икономична, избрана е специално, за да не отнема и капчица време от времето за празнуване на многото днешни празници. За нея са нужни:

2 яйца

7 с.л. олио

200 гр. кисело мляко

1 и 2/3 ч.ч. брашно

125 гр. захар (4-5 с.л. с връх)

2 ч.л. бакпулвер

щипка сол

малмалад (в нашия случай сладко от смокини)

Технология:

Смесват се сухите съставки. Отделно се смесват мокрите. Сухата смес се сипва в мократа и се бърка до получаването на еднородна каша.

Сместа се разпределя във формичките за мъфини, които се пълнят на 2/3. Върху всяко “мъфинче” се слага по 1 л. сладко. В нашия случай по половин смокиня от сладкото.

Пекат се 20 мин. в предварително загрята на 180 градуса фурна.

Когато мъфините изстинат, се намазват със захарна глазура или разбита сметана, за да се оформят снежните върхове. Украсяват се с парченце смокиня от сладкото.

По повод днешния празник се сетих и за един “познат” именик от моето детство – малкият Никола. Тогава не знаех, че във френския език ударението пада на последната сричка и си го побългарявах редовно ( но не съвсем, защото не стигнахме до нивото на съвсем българското Кольо).

Никола си беше голяма работа тогава (а и сега). Доста ги разбираше нещата от живота. Понякога направо мен живееше. Съчувствах му, че често остава без десерт (защото за него си беше драма голяма). Но пък си беше и гастроном, ценеше вкусната храна. Естествено не чак като приятелчето си Алсест.

Насладете се на кратки драматико-кулинарни фрагменти от “Малкият Никола”

***

Трябва да знаете, че в бележника на Алсест пишете: „Ако този ученик обръщаше толкова внимание на уроците, колкото на храната, той щеше да бъде първенец на класа, защото би могъл да работи по-добре.“

***

Пътуването във влака мина чудесно … Разбира се, не можахме да спим кой знае колко. Един там ревеше през цялото време и разправяше, че искал да се прибере у дома при татко и при мама. Друг един се изхили и му (каза, че бил същинско момиче. Тогава оня, дето плачеше, го фрасна по лицето и ревнаха и двамата, още повече, че отговорникът се закани да ги остави да пътуват прави в коридора, ако продължават. Освен това, щом един си извади храна от куфара, всички огладняхме и се хвърлихме да ядем. А като се дъвче, не може да се спи, особено пък с тия’бисквити — хем е шумно, хем падат трохи навсякъде. После всичко живо хукна към края на вагона, един не се върна и отговорникът излезе да го търси. Онзи не се връщаше, защото вратата се беше заклещила, наложи се да викат чичкото, дето дупчи билетите, за да отвори вратата. Всички здравата се притесниха, понеже оня вътре плачеше, викаше, че го било страх и какво щял да прави, ако стигнем на някоя гара — нали пише, че е забранено да седиш на онова място, ако влакът е спрял на гара.

***

Тогава Клотер се разплака. Клотер е най-слабият ученик в класа и учителката всеки месец пише сума ти работи в неговия бележник, татко му и майка му се ядосват и го наказват да не яде десерт и да не гледа телевизия. Клотер ми е разправял, че съвсем били свикнали и майка му един път в месеца просто не приготвяла нищо за десерт, а пък татко му отивал да гледа телевизия у съседите.

***

Тогава Алсест ме помоли да му подържа кифлата и започна да се бие с Мексан. Това доста ме изненада, понеже Алсест обикновено избягва да се бие, особено когато яде кифла.

***

Мама ме целуна, каза ми, че съм бил нейното голямо момче и че щяла да приготви шоколадов крем за десерт, и после се прибра в къщи. Мама и татко са най-добрите родители на света!

***

Вечерта не ми дадоха десерт, но няма нищо, Луизет е чудесна и като пораснем, ще се оженим.