Яж, моли се и обичай (и чети)
“Върнах се в апартамента и си приготвих две рохкави яйца за обяд. Обелих яйцата и ги наредих в чиния до седемте стръка аспержи (които бяха толкова тънки и млади, че изобщо не трябваше да се готвят). Сложих в чинията и малко маслини, четирите бучки козе сирене, което бях купила вчера от formaggeria по-надолу по улицата и две парченца мазна розова сьомга. За десерт – разкошна праскова, още топла от римското слънце, която жената от пазара ми беше подарила. Много дълго време изобщо не можах да докосна храната, защото беше истински шедьовър, проява на изкуството да направиш от нищо нещо. Накрая, след като попих напълно красотата на своята храна, отидох и седнах върху килимче слънчеви лъчи на голия дървен под и изядох всичко с пръсти, хапка по хапка, докато четях статията си за деня в италиански вестник. Всяка моя молекула преливаше от щастие.”
Елизабет Гилбърт – Яж, моли се и обичай, изд. Прозорец
Вашият коментар
Блог в WordPress.com. Theme: Duotone by Automattic.
