
Яж, моли се и обичай
Всички знаят, че капката се слива с океана, но малцина знаят, че океанът се слива с капката.
В една от любимите книги на мама “Яж, моли се и обичай” началото на пътя на самопознанието и хармонията е яденето. И голямата драма на героинята беше, че не усеща вече вкус (нито към храната, нито към живота). Не знам дали е случайно, че кухнята, която връщането на сетивността, е точно италианската. Затова и аз реших смело да настъпя точно в италианската кухня.
Рецептата я взех назаем от любимото списание GoodFood – http://www.goodfood.bg/?go=recipes&p=detail&gf_recipeId=124
Според оригиналната рецепта необходимите продукти са:
4 с.л зехтин
500 г кашкавал
300 г обезкостени маслини
250 г топено сирене
1 пакет кори за лазаня
800 г белени домати (сложих много повече от 800 г. в притеснение да не стане “суха” лазанята)
500 г гъби
3 с.л босилеково песто (аз лично го спестих, от притеснение, че стават много ароматните подправки)
магданоз
мащерка
чубрица
сол
захар
- Избрах кори за лазаня, които не се нуждаят от предварителна термообработка.
- Смлените домати ги “запържих” леко, като преди това подправих със сол, лъжичка захар, мащерка, чубрица и магданоз.
- Задуших гъбите.
- Наредих корите на дъното на тавата, като между пластовете редувах настърган кашкавал, гъби, топено сирете, маслини. Всеки ред допълнително го напоявах и с доматения сос.
- На финала изсипах остатъка от доматения сос
- Малко преди да извадя от фурната наръсих с кашкавал.
Пече се в умерена фурна.
След консумацията на лазанята, ми се изясни, защо точно италианската кухня връща към пътя.
Успешно пътешествие!
