Вкуснология и гарнитуратория от Мици и Жозефа

By: Жозефа

окт 01 2011

Категория: Рецепти

1 Коментар

Мисълта за приготвяне на зимнина ме връхлетя бързо и неочаквано. Някъде по пътя – между метрото, малкото магазинче за плодове и работния ми компютър. Опитът отново отсъстваше, но само отчасти. Все пак всяко лято мама изваждаше дебелите книги, събираше рецепти от приятелки, колежки и съседки и планираше поредната офанзива за зимнина. След това аз се навъртах около огъня, на който къкреше голямата калайдисана тава със сладко (но само в случаите, в които не четях Флобер или Байрон на стълбите).

Както всяко начало при мен, така и това си беше научно. Първо направих класация на плодовете, които бих яла и зиме, върху палачинките си например. На първо четене отпаднаха сливите. На второ пък бяха добавени смокини. Изходът от умуването си беше предизвестен. В края на любимия септември е логично да избера нещо, които си е Созопол.
След последвалата класация наградата за рецепта за сладко от смокини спечели http://pep-4o.blogspot.com/2011/08/blog-post_13.html.
Реших да не експериментирам с мерките и теглилките и затова го направих в същата доза, в която беше даден:
2.5 кг смокини
1 кг захар
250 мл вода
1 с.л лимонена киселина
Смокините ги поръсих с половината количество захар и ги оставих една нощ. На сутринта добавих и останалото количество захар и според оригинала трябва да се оставят за около 8 часа. В моя случаи преседяха в захарта около 16 часа (както се казва “в това забързано ежедневие” не успях на 8-мия час )
Съвет от друг “приятелско-кулинарен” блог – надупчих смокините с игла, преди да ги поръся.
Приготвянето на сладкото от смокини изисква прилично количество свободно време, тъй като къкри на бавен огън с часове с 250 мл вода. Минути преди да ги сваля от огъня, добавих и лимонената киселина, която услужливата Мици донесе, тъй като разсеяната Жозефа забрави да купи предишния ден.